Световният шампионат по мотоциклетизъм в последните няколко месеца е доминиран напълно от испански пилоти. От последните девет състезания, в осем подиума е бил окупиран напълно от иберийци. Последният сериозен претендент за титлата, който не бе испанец (Кейси Стоунър) се оттегли от спорта в края на миналия сезон. Успехите на американците пък са отдавна забравени. След спечелването на титлата през 2006 г. Ники Хейдън има записани едва осем подиума, без нито една победа. Пилотът на Дукати се бори от дълго време с техниката, борба от която се отказа дори самият Валентино Роси, дошъл като месия в екипа на италианците и завърнал се безславно отново с Ямаха.
Бен Спийс от своя страна все още остава далеч от очакваното, като спечели единствено в Холандия на легендарната писта Асен през 2011 г. Така славните традиции на американците в този спорт определено не продължават. Легенди като Кени Робъртс, Фреди Спенсър, Еди Лоусън, Уейн Рейни, Кевин Шванц и Кени Робъртс младши печелеха множество победи и титли. Те оставяха видим отпечатък върху ерите, в които се състезаваха. Сега в САЩ чакат своята нова звезда в този популярен зад океана спорт, но все още никой не дава надежди за продължаването на традициите.
„Просто изглежда, че на младите пилоти днес им липсва страст“, обяснява Кевин Шванц пред GPOne.com. „Днешните пилоти изглежда карат само с главата си, но не и със сърцето си.“
Световният шампион от 1993 г. в клас до 500 куб.см. дава интересно сравнение.
„Мотоциклетите в Европа продължават да са страст, докато в САЩ са лукс. Те не са най-важното превозно средство за придвижване. Караме само при хубаво време. В Европа дори скутерите се карат на дъжд, просто им монтират предпазно стъкло и покривала, които да пазят на мокро. Затова в Европа този спорт е много по-силен в момента. Хората карат своите машини, движени единствено от страстта.“
Марк Маркес спечели едва на 20 години своето първо състезание в MotoGP, ставайки най-младият пилот постигал това. Пилотите от САЩ явно не могат да достигнат до това ниво на тези години.
„Валентино, Дани или Хорхе ставаха световни шампиони на по 17 години. Ние на тази възраст сме още много далеч от сериозните състезания. Имаме доста таланти в САЩ, но нямаме сериите, които да ги развиват и утвърждават.
Имаме нужда и от по-добри мениджъри и от по-сериозно участие на производителите. Трудно е за нашите таланти да заминат за Европа. На 16 години това е трудно да се случи, защото никой не може да си го позволи.“
В момента няма американски таланти в Moto2 и Moto3. На практика заместник на Робъртс, Лоусън, Рейни и Шванц просто няма.
