Начало Лайфстайл Топ 10 състезания на Ферари на Монца: номер 1

Топ 10 състезания на Ферари на Монца: номер 1

55
0
Микеле Алборето, Герхард Бергер и Еди Чивър, Гран при на Италия 1988 ; снимка Ферари
Микеле Алборето, Герхард Бергер и Еди Чивър, Гран при на Италия 1988 ; снимка Ферари

Преди тазгодишната надпревара на Монца от Ферари решиха да подредят десетте най-значими победи на домашното си трасе в историята на отбора във Формула 1. След общо 18-те си успеха на Монца, където са печелили и шампионата при конструкторите, заедно с победата в състезанието, Скудерията избра да постави двойната си победа в Гран при на Италия през 1988 г. като най-значимата за отбора. През този сезон, доминиран от Макларън, успехът изглежда почти невъзможен за постигане, но понякога животът поднася изненади.  

1988-ма е годината, в която Макларън печели 15 от общо 16 състезания. Аертон Сена става световен шампион във Формула 1 за първи път, печелейки 8 състезания, а съотборникът му Ален Прост записва 7 победи. Гран при на Италия е 12-ти кръг от сезона и след квалификацията, спечелена от Сена, в която Прост записва второ време с 0,303 сек по-бавно от това на бразилеца, ситуацията не изглежда да бъде променена. Пилотите на Ферари Герхард Бергер (записал с 0,680 по-бавна обиколка от тази на Сена) и Микеле Алборето (на 0,334 сек зад съотборника си) се класират трети и четвърти за състезанието. Надпреварата се провежда по-малко от месец след смъртта на основателя на отбора и компанията, носещи неговото име, Енцо Ферари и единствената победа, която Макларън не успява да спечели през 1988 г., е именно на домашното състезание на Ферари на Монца. Синът на Енцо Ферари и настоящ вицепрезидент на компанията Пиеро Ферари обяснява, че надпреварата на Монца винаги е била изключително специална за баща му и отборът е изпипвал всеки един детайл по време на подготовката си за състезанието. 

Ето как Скудерията описва най-значимата победа в историята си на италианското трасе:

Герхард Бергер и Микеле Алборето пресякоха финала, разделени само на половин секунда. Чудото обаче дойде две обиколки преди края на състезанието, във формата на сблъсък между необезпокоявания водач Сена и пилота, затварян с две обиколки, Жан-Луи Шлесер с Уилямс. В 35-та обиколка Прост отпадна заради проблем с двигателя и двамата пилоти на Ферари, които се движеха на трета и четвърта позиция, вече си бяха осигурили място на подиума, но инцидентът на бразилеца ги придвижи на двете най-високи стъпала.

– Това беше като почти космическо съвпадение – спомня си Пиеро Ферари в рубриката „Картички от Монца”. – За това състезание се бяхме подготвили както никога преди, знаейки че това е единствената ни възможност да се представим добре в сезон, доминиран от Макларън. Казахме си „Всичко или нищо” преди да тръгнем към Монца. Дадохме всичко от себе си и всичко завърши добре, всъщност много добре. Имахме малко късмет, а обстоятелствата предполагаха, че някой отгоре наблюдаваше случващото се в парка или поне е приятно да мислим, че се случи това.

За да завършим това пътешествие, ще цитираме известните думи на Енцо Ферари: „Най-добрата победа е тази, която тепърва предстои.”