Емануеле Пиро е сред редовно канените бивши пилоти за стюарди на надпреварите от Формула 1. През 2020 г. той работи по време на стартовете за Гран при на Щайермарк, Великобритания, Испания и Имола. 59-годишният Пиро разказа в интервю за Италия Рейсинг, че работата на стюарда започва от национално ниво, където е доброволна. В F1 един от стюардите на всяко състезание е бивш пилот от 2010 г. От тогава и италианецът участва в стартове в тази си роля.
„Жан Тод предложи идеята. Искаше веднага да започнем работа, без предварително обучение, за да разчитаме на собствения си опит като пилоти. Иначе стюардите са състезателни ентусиасти, които искат да участват в автомобилния спорт и да дадат своя принос. Преминава се през определена йерархия, за да се достигне международно ниво. В крайна сметка може да стигнеш до Формула 1. Всеки панел стюарди се състои от председател и още двама или трима души в зависимост от състезателната серия. Във Формула 1 са четирима: председател, международен стюард, един назначен от местната федерация и един, който е бивш пилот. Задачата е хората постоянно да се сменят, за да се гарантира обективна преценка. Ако един стюард твърде често е на състезания, може да бъде обвинен в пристрастност.“
Емануеле Пиро определя основната задача на стюардите като „обезпечаване съблюдаването на спортния и технически регламенти във всички етапи от състезателния уикенд“
„Обикновено се намираме в помещение, което е в непосредствена близост до тези на рейс контрола – с тях имаме пряка връзка. Никой не може да влиза в стаята ни. При нас има професионален техник, който ни помага при разглеждането на видео материали на четири големи екрана. Имаме достъп в реално време до всички записи, в това число камерите, които не предават картина в ефир. Камери, радио комуникация и телеметрия – всичко е достъпно веднага в случай, че е необходимо да се прегледа.“
„Ако говорим за правила относно действията на пилотите на пистата, то те не са чак толкова много. Важното е как се прилагат на практика. Терминът „опасно управление“ например може да се интерпретира по различни начини. По време на всяка надпревара се правят тълкувания, корекции. Оценката на отделни ситуации се променя в зависимост и от онова, което са обсъждали пилотите и рейс директорът по време на брифингите.“
Решенията на стюардите често са критикувани, особено когато се налагат различни санкции за едни и същи провинения на пистата. Според Пиро голяма част от нападките и обвиненията се дължат на липса на достъп до част от фактите
„Много от критиките са основани на незнание на фактите. Два случая могат да изглеждат еднакви отстрани, но да са съвсем различни. Неспазване ограниченията на трасето и маневри, целящи да накарат съперник да премине тези лимити са едни от най-трудните за преценка в съвременния автомобилен спорт. Считам и за правилно, че стюардите не дават коментари по решенията си. В противен случай ситуацията ще стане неуправляема. Рейс директорът дава обяснения на съответните ситуации.“
„При разглеждане на определен случа се гледат няколко повторения на станалото. Един бивш пилот веднага разбира динамиката на инцидента. На стюард, който няма състезателен опит, може да му отнеме повече време. Обикновено бившият пилот пояснява на останалите ситуацията, но не дава оценка, за да не им повлияе. Разногласия възникват много рядко. Винаги има желание за сътрудничество и изслушване на останалите. Голяма част от дискусията е за това какво трябва да е наказанието, тъй като се съсредоточаваме върху минали прецеденти. Разполагаме с база данни за всички инциденти от последните години заедно с анализите и крайните решения. Наличните видеоклипове са категоризирани по събитие, нарушение и пилот.“
На въпрос кой е най-сложният случай, който е трябвало да реши в кариерата си на стюард, Емануеле Пиро посочва Гран при на Канада през 2019 г. и връщането на Себастиан Фетел на пистата след излитане
Тогава стюардите постановиха, че ситуацията е била опасна и прибавиха 5 секунди към времето на немския пилот, което го прати втори в класирането. От Ферари поискаха преразглеждане на случая, но от ФИА отхвърлиха молбата.
„За определянето на това колко точно време бе загубил Люис [Хамилтън], когато Себастиан го притисна към стената, трябваше да проучим телеметрията от обиколката и да я сравним с данните от последните пет най-бързи тура на Люис. Това не става бързо, изисква се време.“
„Страхувам се, че феновете често бъркат опасно шофиране с шоу. Мнозина дават за пример двубоя между Рене Арну и Жил Вилньов в Дижон през 1979 г. и твърдят, че в наши дни такава битка е невъзможна заради „лошите“ стюарди. Ако обаче внимателно изгледате тази борба, то ще видите, че в нея няма спорни моменти. С изключение на контакт на колелата на два пъти, което е в наши дни е разрешено, нарушения просто няма. Най-трудно е тълкуването на ситуации, при които пилоти се избутват един друг от пистата. Границата между приемливо и неприемливо е много размита. Дори промените в посоката при спиране често са трудни за оценка.“
