Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Реликва от Студената война – историята на аеротунела, в който Ред Бул...

Реликва от Студената война – историята на аеротунела, в който Ред Бул създаде RB19

Ред Бул отдавна иска да има собствен аеродинамичен тунел и ще се сдобие с такъв, макар и по-късно, отколкото искаше. Историята на аеротръбата, в която тимът от Милтън Кийнс работи и в момента обаче, е наистина любопитна. За нея разказахме подробно в този материал, публикуван в брой 268 на списание ClubS1 от октомври тази година. Сега се връщаме към него във връзка с новината, че Ред Бул ще започне строежа на новия тунел догодина. Още няколко сезона обаче ще изкара в стария, от който са излезли няколко болида-шампиони, включително доминиралия през сезон 2023 RB19.

______________________________________________________________________

Аеродинамичният тунел има почти митичен статут във Формула 1. Там се случва магия, основана на прагматичните изчисления и прогнози на конструкторите. Малко известно е обаче, че не всички отбори в Гран при разполагат с най-новите аеротръби за работата си. И е особено любопитно, че отборът, който доминира втори пореден сезон в F1 – Ред Бул – работи в един от най-малките и най-старите в цяла Европа

Аеродинамичният тунел на Ред Бул е построен в края на 40-те години на XX век за разработка и развитие на военни самолети, които да се използват по време на Студената война. Близо до Бедфърд по онова време се намира летище Търлей – то е част от обширен авиационен център. Строежът на аеротунели започва през 1947 г. Основната цел е развитие и напредък на британските военни авиационни технологии. При завършването комплексът се състои от общо пет тръби, в които могат да се извършват изпитания при скорости от близо 130 км/ч до Мах 5. На практика всеки британски авиационен проект минава оттам в някакъв етап, някои са изцяло изследвани в комплекса. Изпитвани са и чуждестранни идеи.

След края на Студената война е преценено, че съоръженията в Бедфърд идват в повече на бюджета на Обединеното кралство. Някои са съборени, част от тях и от инструментариума са разпродадени. Останалото отборът на Ероуз купува от военните, но промените се случват едва след придобиването му от Ягуар. Тогава тръбата е пригодена за използване за тестове на болиди от Формула 1. Въртящата лента, на която някога са изпитвани процесите на приземяване на различни самолети, е идеална за тестове на F1 проекти. Първата кола, която е трябвало да се изпробва там в 60% модел е Ягуар R7 за сезон 2006 г. Проектът се изпълнява от компания на име „Ридж“ по поръчка на Ягуар. Екипът обаче е купен от Дитрих Матешиц, който го превръща в Ред Бул. RB1 е създаден в още по-старо съоръжение – аеротунел за 50% модели в Бистър, докато в това в Бедфърд бъдат довършени необходимите промени.

Макар да върши работа, съоръжението е толкова старо, че от Ред Бул искат да построят нов аеротунел

Едно от последните решения на Дитрих Матешиц преди смъртта му в края на октомври 2022 г. е да отпусне бюджет за новата компания Ред Бул Пауъртрейнс и пари за нов аеродинамичен тунел. Екипът подаде документи за тръбата в общинския съвет на Милтън Кийнс през март тази година. До края на октомври по въпроса нямаше почти никакво развитие. Местните власти откриха проблем с проекта. Планът бе съоръжението да се разположи на територия, където строеж би засегнал биологичното разнообразие на региона. Съгласие очевидно не бе постигнато и проектът бе оттеглен в края на октомври.

В момента не е ясно как ще се развият плановете на Ред Бул за нов аеродинамичен тунел при положение, че екипът вероятно тепърва трябва да търси ново място за съоръжението. Сезон 2023 почти приключи и болидът за 2024 г. се изпитва в старата аеротръба. Ред Бул започна работа по новата кола още през юли. Строежът на аеротунел пък е толкова сложна задача, че най-смелите прогнози – при евентуално одобрение на проекта без забавяне – бяха той да заработи навреме, за да послужи при развитието на автомобила за 2025 г.

Като се има предвид, че приключването на цялата структура отнема близо две години, то нещата отиваха към възможни изпитания чак за 2026 г. Това е особено важно като се има предвид, че тогава ще влезе в сила нова промяна в правилата – този път за задвижващите системи, която обаче ще доведе до промени и в болидите. В момента осъществяването и на тази идея изглежда трудно изпълнимо. Цялата стойност на проекта също е огромна: според различните оценки варира между 50 и 75 милиона евро.

От самия екип опитаха да омаловажат оттеглянето на проекта от общинския съвет с обяснението, че те самите искали да разположат съоръжението по-близо до базата си. Ако обаче това бе така, защо първият вариант чака за разглеждане почти седем месеца?

Отборът от Милтън Кийнс бил уверен, че ситуацията няма да повлияе на разчетите. Това също няма как да е вярно при положение, че тепърва трябва да се търси локация, да се състави нов проект и да се вадят нови разрешителни – от позволяващи строеж на съответното място до такива за самия процес на изграждане.

„Нашият аеродинамичен тунел е реликва от времето на Студената война“, посочи Кристиан Хорнер след оповестяването на наказанието за Ред Бул за нарушаване на финансовите правила през сезон 2021.

Санкцията за превишаване на бюджета преди две години бе глоба от $7 млн. и 10% намаляване на времето за работа в аеротръбата. Втората част от наказанието накара Хорнер да го нарече „драконовско“.

„Това не е съвременен аеродинамичен тунел, на каквито се радват съперниците ни. Построен е през 1950-те и си има проблеми. В тръбата е или твърде студено, или твърде горещо. Сложно е да се нагоди правилната температура за работа. Това яде и от времето, така че подобна санкция е драконовска“, допълни Хорнер.

Освен проблема с температурата Ейдриан Нюи обясни, че в използвания от Ред Бул тунел трудно се достига и необходимата за оптимални резултати скорост на въздушния поток

Част от работния процес са изчисленията как и кога точно се постига това спрямо характеристиките на аеротръбата. До момента не изглежда Ред Бул да има сериозни проблеми, но не може да се отрече, че работата в толкова старо съоръжение неминуемо носи негативи спрямо тази в съвременни такива. Според бившия технически директор на Джордан и Ягуар Гари Андерсън обаче те не са чак толкова големи, колкото се опитва да ги изкара Хорнер.

„В ситуацията, в която се намираше отборът му, не очаквам от Хорнер друго поведение освен да подчертае колко е зле част от оборудването на екипа му и да обяснява колко трудно ще се справи тимът. Огледах го, когато бях в Ягуар и още тогава си мислех, че ако се пипнат съвсем малко неща, ще си е съвсем прилично съоръжение“, разказа Андерсън.

„Да, това чудо е гигантски стар звяр, но точно заради това е много стабилен тунел. Единственият проблем според мен беше, че работното поле е малко тясно“, допълни той.

Почти всички останали отбори работят в по-съвременни, а някои и напълно нови аеротръби

Мерцедес има собствен аеродинамичен тунел в базата си в Бракли. Той е построен от Хонда и работи от 2006 г. Тръбата в момента се използва и от Астън Мартин, но тимът от Силвърстоун строи своя инфраструктура. Очаква се новият аеротунел на ръководения от Лорънс Строл отбор да заработи догодина.

Ферари и Алпин също са със свои аеротръби, открити през 1998 г. съответно в Маранело и Енстън. Скудерията за кратко работи в тази на Тойота в Кьолн, когато нейната бе затворена през 2013 г. за ремонт и калибриране. Съоръжението се използва и от Хаас. Американският тим има цяло техническо подразделение в Маранело, което е отделено от екипа на Ферари. Тунелът на Алпин/Рено е пригоден за работа с 60% модели от 2010 г. Този на Тойота пък е един от най-използваните в автомобилния спорт изобщо, не само за Формула 1, но и за всевъзможни други дисциплини.

Аеродинамичният тунел на Заубер е в базата на швейцарския екип в Хинвил, Швейцария. Бе открит през 2003 г. Тази тръба бе използвана от ръководството на Формула 1 и ФИА при разработването и изпитването на техническите правила за 2022 г. По време на създаването на настоящия регламент аеротунелът на Заубер бе един от най-съвременните. В момента най-новата тръба е тази на Макларън, която работи буквално от месец.

„Това най-после ще донесе очевидни предимства. Досега постоянно се пътуваше до Германия. Имаме нови части, но не можем да ги изпитаме веднага и съответно се стигаше до закъснения“, коментира шефът на Макларън Андреа Стела

„Във Формула 1 се работи страшно бързо, дори когато става дума за самото конструиране на болидите. Сега ще съкратим изоставанията, а това е важно, за да създадем бърз автомобил. Освен това ще пестим пари, тъй като досега плащахме наем за тръбата в Германия. Тези средства могат да се реинвестират в труд, инженери, механици, техници, в елементи за колите.“

В кабинета на Стела в технологичния център на Макларън в Уокинг се чува, когато аеротунелът бъде пуснат да работи. От тима отдавна искат нова аеротръба, но проектът бе наистина огромен. Първо се провежда проучване дали тази, с която разполагат в завода, може да бъде осъвременена. Работата започва чак след като това е потвърдено. Една от най-тежките задачи е разрушаването на старата структура за изпитания. Екипът я раздробява на малки парчета, просто защото няма друг начин да я изнесе извън територията на фабриката.

„Това бе най-големият проект и инвестиция в състезателния отдел от построяването на технологичния център“, посочи директорът на изследванията и развитието в Макларън Кристиан Шрам. „Имаше куп саможертви – допълнителни часове и смени, при това не само в делнични дни, но и по време на уикенди. Огромен проект, в който целият тим вложи максимум усилия.“

Фактът, че Макларън разполага с базата на аеротунела, а не строи абсолютно всичко от нула облекчава малко финансите, но ни е сложността на съоръжението

Детайлите трябва да се проектират така, че да могат да влязат на територията на самия завод. След това се подреждат и заваряват – като нареждане на гигантски пъзел. Още на етап планиране конструкторите се съобразяват с какво място разполагат. Всичко трябва да е изключително прецизно сметнато и да са посочени точни размери, а това отнема време. Пространството е използвано максимално и тръбата е уголемена, за да се правят тестове на 60% модели – старата бе за 50%. Целият проект отнема 4 години. Но сега Макларън прави аероизпитания директно в завода си, а че умее да използва ресурсите се вижда на пистата от това как започна сезона и как върви през втората половина на сезон 2024.