Падокът на GP2 е истински оазис на фона на напрегнатата атмосфера във Формула 1. В умалените копия на боксовете на тимовете от Гран при обаче отборите от “малкия” шампионат работят не по-малко упорито. Някои от пилотите там помагат не с какво да е, а с опита си от F1 – като Джанмария Бруни, когото открих за разговор малко след финала на спринта в неделя на Хунгароринг.
Състезанието бе невероятно изпитание и за пилоти, и за техника в неспиращия дъжд, но италианецът не изглеждаше особено изморен докато се настанявахме така, че да не пречим на хората му да продължат работата си по колите. Все пак опитът си казва думата.
Интересно ми бе как Джими (както го наричат всички) възприема себе си и шампионата, след като вече е минал през мелницата и натоварването на Формула 1, но преди това все пак го питам какво мисли за току-що изминалата втора надпревара на Хунгароринг.
– Добро състезание, само да не бях 20-ти на стартовата решетка – с усмивка и в добро настроение започва пилотът. – Вчера (на дългата дистанция в събота – б.а.) се счупи задното окачване и 10 обиколки преди финала отпаднах. Но това е автомобилният спорт, такива неща се случват.
Роденият в Рим Бруни официално започва да се състезава на 10 години, но самият той уточнява, че всъщност още на 6 е седнал в картинга. 10 години по-късно – вече на 16 – участва в надпревари с автомобили. За това време италианецът наистина придобива огромен опит, който реализира понастоящем в един от най-конкурентните шампионати в моторспорта. Битката му доставя истинско удоволствие и той не го крие:
– Добре се чувствам. Имаме две победи, две първи позиции, 4 най-бързи обиколки досега в шампионата. Достатъчно бързи сме, за да сме в призовата тройка, но понякога просто се случват механични проблеми. Не е по-трудно заради факта, че колите и двигателите са едни и същи, но наистина зависи от мен и от инженера ми да настроим болида добре.
Отборът му Тридент е напълно нов и 2006 г. е дебютният им сезон, продължава Бруни. С лека тъга споменава, че можеше да е трети в класирането при пилотите за шампионата, но повредите не предупреждават кога ще се случат. Още повече, че останалите екипи вече имат по година “стаж” в сериите. Такова нещо обаче не е в състояние да стресне Джими, който мина през една от най-сериозните школи във Формула 1 – тази на Минарди.
– Всичко е опит, трупане на знания – обобщава престоя си в Гран при пилотът. – Сега вярвам много в себе си. знам, че трябва да сме фокусирани и да работим много упорито. Различно е, защото Минарди наистина бяха много малък тим в онзи страшно голям свят. Те просто нямаха пари, за да развиват автомобила и ни даваха възможно най-доброто, с което разполагаха. Не беше въобще лесно да излезеш на последните места на грида, знаейки, че ти предстои особено трудна надпревара. Само опитваш да дадеш най-доброто от себе си. Надявам се, че сега показвам наистина какво мога, таланта си и си мисля, че може да се върна един ден във Формула 1. Но ситуацията там е малко странна. Аз съм само на 25 и не се чувствам възрастен. В F1 обаче 22, 23-годишни момчета пробиват и гледат на мен като на стар пилот. Опитът ми обаче е безценен, така че стискам палци нещата да се развият добре. Но ми се ще ако имам шанс да се върна, да е в добър отбор, защото в малкия екип е наистина много трудно. Не се представяш добре, защото колата не е добра и си наясно, че ти самият нищо не можеш да промениш. Така че в момента предпочитам да си остана в GP2 и да печеля състезания, като съм част и от света на Формула 1.
Все пак преходът от Гран при към GP2 за Бруни не е бил особено стресиращ, защото атмосферата в по-малките серии много прилича на царящата в Минарди добронамереност и топлота.
– В по-голям екип обаче не бих се чувствал никак зле, след като вече съм наясно как работи Формула 1 – обяснява ми Джими. – Бях на 22, когато участвах в Гран при, сега съм много по-зрял и опитен. Но винаги съм искал да съм пилот. Иначе съм много добър колоездач. Даже съм карал съм в две-три състезания, но за непрофесионалисти. Имам приятели обаче, които се занимават професионално с това и тренираме заедно.
Отдадеността на италианеца на професията му е очевидна. Бруни дава всичко от себе си, но израстването му никак не е било лесно. За моя изненада фактът, че в Италия имат куп различни серии на всички нива на автомобилния спорт, не помага кой знае колко на самите състезатели.
– Наистина имаме много шампионати, но развитието е трудно. Моето собствено израстване беше стъпка по стъпка – от спечелването на един шампионат получавах възможност да премина в по-горна категория. Но у нас спонсорите се грижат за отбори, а не за пилоти – разяснява Бруни. – Не ни помагат, а в Германия и Англия е различно. Ето Люис Хамилтън например – за него Макларън се грижат откакто е бил 8-годишен. Трудно е да се прецени колко е бърз един човек на такава крехка възраст, а аз си мисля, че в Италия имаме и много по-добри момчета, но само с нашата работа не знам докъде може да се стигне. Аз например трябваше сам да си платя лиценза за Формула 1, не получих никаква помощ. Едва ли скоро ще има пак италиански шампион в Гран при, тъй като в страната ни няма подходящия манталитет да се помага на състезателите.
Като се има предвид обаче, че състезатели като Джими все пак имат шанс да покажат възможностите си на световно ниво, то надеждата не е загинала. Самият той е готов на всичко, за да си върне мечтата:
– Сега имам повече свободно време, но спокойно ще се откажа от него и ще работя повече, ако мога да съм пак във Формула 1.
