Седем години и половина пилот във Формула 1 – такава кариера заслужава адмирации, особено като се има предвид, че едва сега Ник Хайдфелд получи шанс да се бори реално с най-бързите в света.
На представянето на болида на BMW Заубер във Валенсия през януари тази година тихият германец и целият му екип бяха убедени, че ще се справят добре. Но изненадаха даже самите себе си!
Според мен Ник и BMW си пасват идеално като стил на работа – без фанфари и гръмки думи, пилотът и отборът оставят резултатите да говорят сами. Дори са прекалено скромни. Но това само засилва усещането, че знаят прекрасно какво правят.
В падока на Силвърстоун вниманието бе съсредоточено върху Люис Хамилтън, но на Хайдфелд това въобще не му правеше впечатление. Той почти не се различава от времето, когато дойде в Гран при, ако не броим брадата, която пусна. Кариерата му започна през 2000 г. в Прост, изкара три сезона в Заубер и един в Джордан, докато през 2005 г. стана пилот на BMW Уилямс. И в момента, в който баварският концерн реши да си създаде отбор, а не само да доставя двигатели, никой не бе изненадан, че доктор Марио Тайсен изтегли сънародника си в новосформирания екип на BMW Заубер. Най-накрая бързината на Бързия Ник е видима за всички и мнозина едва сега осъзнават, че роденият в Мьонхенгладбах състезател наистина е в състояние да се бори не само за подиуми, но и за победи. Малцина вече помнят, че през 1999 г. Ник смаза всички във Формула 3000 и тогава бе пилот на Мерцедес, но после Макларън предпочетоха Кими Райконен.
Сядайки срещу Хайдфелд в моторхоума на BMW, започнах разговора си с него с ясното съзнание, че ако не този, то следващия сезон е много вероятно той и тимът му вече да се борят за титла. Но все пак започнахме типично по английски от прословутото време на Силвърстоун, където ту преваляваше, ту вятърът се усилваше страхотно.
– Как си, притеснява ли те подобно време?
– Добре, надявам се да вали, но за момента прогнозата е за сухо време. Харесва ми да карам на мокро. Винаги съм постигал добри резултати в такива условия, а и обожавам да карам на мокро с болид от Формула 1.
– Това ли ще е шансът да спечелиш?
– Надявам се, по-вероятно е.
– Целият екип се справя чудесно от началото на сезона. Какво е чувството, че за първи път от години разполагаш с достатъчно добър автомобил, който ти позволява да се бориш?
– Ситуацията в момента е точно такава. Вече имам един подиум – в Канада. Достатъчно бързи сме, за да съм в топ 10 непрекъснато, тоест най-бързите пилоти, във всяка квалификация, както и да се боря за точки. А това е далеч по-вълнуващо от усещанията през последните години. Винаги ми е било добре в спорта, но сега е далеч по-хубаво.
– Като каза, че си вече доста години във Формула 1, имаш ли чувството, че мнозина – и в спорта, и извън него, тепърва те откриват?
– Има нещо такова. Да си намериш мястото във Формула 1 не е лесно, а аз сега съм в чудесна позиция. Това води до промяна в отношението в падока, това на медиите, както и на хората отвън, които ни гледат.
– През тези години имаше ли чувството, че те пренебрегват, например преди години когато Макларън взеха Кими, а ти го би в Заубер?
– Не, никога. Винаги съм казвал, че съжалявам задето те взеха точно такова решение, тъй като щеше да е страхотно да се присъединя към тях тогава. Но не тая никакви лоши чувства. Освен това Кими вършеше чудесна работа. Да, още не е станал световен шампион, но винаги е бил близо, в борбата за титлата. Към него нямам нищо лошо. Не разбирах решението, но въпреки това продължих спокойно напред, това не ме разколеба.
– Амбицията или друго чувство те караше да продължаваш във Формула 1 през всичките тези години, някои от които наистина не бяха особено успешни, имаше шанс да отидеш в друга категория, добри пари, спокойствие?
– А, това е лесно. Но аз все още искам да стана световен шампион, винаги съм го искал – преди година, две, въобще през целия си живот. Ако не го искаш, няма смисъл да продължаваш. Знаех, че трябва да продължа да работя много упорито, за да си дойдат нещата по местата. Просто в по-малък, по-слаб отбор е далеч по-трудно да покажеш на какво си способен. Бориш ли се за 15-то място, никой не го вижда – нито телевизията, нито журналистите, никой.
– А, какво е чувството да изпревариш или държиш шампион като Алонсо и те гледа целия свят?
– Разкошно е! Особено ако съперникът не е допуснал грешка или не се е завъртял, когато няма технически проблеми. За мен бяха страхотни битка. Подобни неща те вдъхновяват – ако не търсех борбата, щях да съм се отказал.
– В началото на годината обаче целта ви беше да сте четвърти в шампионата, а в момента сте трети. Какво ви трябва още, за да настигнете Ферари и Макларън?
– Надявам се, че единствено което ни нужно е време. Много е лесно е да се проследи какво се случи. Само преди две години тимът бе осми при конструкторите (като Заубер – б.а.). Невъзможно е да стигнеш от осма до трета позиция просто така, свършихме огромна работа. Трябва да продължим да се развиваме.
– Има ли конкретна област в автомобила, в която имате нужда да се развивате?
– Понастоящем смятам, че сме по-бързи на писти като тези в Канада и Индианаполис. На Маникур представянето ни беше ОК, но не чак фантастично.
– Голямата промяна в тима, който ти познаваш така добре дойде с BMW. Какво донесоха те в отбора, освен ресурси?
– Най-голямата промяна бе вдигане нивото на очакванията. От BMW се очаква да се представя наистина добре и да върви само нагоре. Да, благодарение на тях сега разполагаме с много повече средства, ресурси, хора в екипа. Но трудната част е да се използва всичко това правилно. Според мен ние се справяме добре точно с това.
– Каква е твоята роля като пилот в началото на съществуването на този тим, в изграждането му?
– Помагах доста, тъй като познавах добре и двете страни. Работих с BMW, когато бях пилот на Уилямс и Заубер от годините, които прекарах с тях. Така в началото, познавайки на практика всички хора, можах да помогна в интегрирането им. Това обаче продължи доста кратко, след което вече работата ми бе само да карам възможно най-бързо. Но иначе се оказа наистина полезно, че познавах всички.
– При Ферари отборът бе изграден около и за Михаел Шумахер. При теб съществува ли нещо подобно?
– Не съвсем. Във Ферари беше нормално да се случи, защото Михаел вече беше световен шампион, а те знаеха, че най-доброто, което могат да направят, е да вземат най-добрите хора в собствения си екип. Така и Михаел привлече със себе доста специалисти от Бенетон.
– Като пилот усещаш ли, че е възможно да теглиш отбора напред, да мотивираш допълнително хората около себе си в екипа?
– Да, това е много важно. Но най-добрият начин да го правя е да давам възможно най-добри резултати на пистата, в състезанията. За тях е от огромно значение да виждат, че автомобилът е бърз, че пилотите се представят добре. От време на време ходя във фабриката, нали не живея много далеч. Но пък от друга страна, така и така всички сме заедно от март почти до ноември. Съвсем естествено е да се сближим с екипа. А има и моменти, в които предпочитам да съм на друго място с други хора, най-вече със семейството ми.
– Как са те, тук ли са?
– Добре са. Имам малка дъщеричка, която се казва Юни и точно чакаме второ бебе до няколко седмици.
– А разбрахте ли какво ще е бебето – момче или момиче?
– Не, не сме проверявали. Предпочитаме да разберем като се роди.
– Как прекарваш времето си с тях?
– Обичам да играя с Юни. Поддържам форма, когато съм вкъщи – налага се да спазвам режим, затова си имам малка фитнес зала у дома. Преди време имах време и за куп други неща, забавления, но човек се променя, когато създаде семейство. Тя вече е на две години, но още си е малка и непрекъснато съм покрай нея.
– Те още ли идват на някои състезания?
– Да, тази година бяха с мен в Австралия, Бахрейн… Не на много стартове, но все пак идват понякога.
– В такъв случай вероятно използваш често възможността за видео връзка през мобилните телефони?
– А, да, непрекъснато. Всъщност благодарение на това видях как Юни проходи. Точно се бях обадил вкъщи и тя направи първите си малки стъпчици. Бих предпочел да съм там на живо, разбира се, но все пак съм улеснен по този начин при натовареността, която имам. Да съм далеч от семейството ми не е приятно. Но пък по време на състезателните уикенди имам стриктна програма, която започва сутрин около 7-8 часа и приключва понякога през нощта. Така, ако те са с мен, на практика няма да ме видят цял ден, а ако закъснея – съвсем ще ме изпуснат. Когато се прибера, имам наистина много време, което отделям само за тях.
– Патриция страхува ли се за теб по време на надпреварите – миналата година ти се преобърна на Индианаполис, само преди седмици Кубица претърпя сериозен инцидент? Или това е вече минало, страховете на жените на пилотите от 60-те.
– Страхува се, разбира се. Знае колко е опасно, но е наясно, че това е моята страст и че обичам работата си. Приела е, че това е животът ми.
– Ти всъщност си бил малко по-голям от Юни, когато си се научил да караш нещо с колела, нали?
– На три години се научих да карам колело, при това на Нюрбургринг. Наскоро карах по старото трасе там за първи път с автомобил от Формула 1 и беше страхотно.
– Притежаваш един специален рекорд – на Гудууд, който си дал по време на Фестивала на скоростта там преди няколко години. Само че след теб са забранили времеизмерването?
– Да, така че рекордът ми ще си остане завинаги! Всъщност знам, че времена се засичат и сега, но неофициално и аз все още съм най-бърз. Но тогава сметнаха, че е твърде опасно – няма зони за сигурност, а аз вдигнах повече от 240 км/ч. Хора са загивали преди по време на подобни демонстрации. Така че организаторите решиха да запазят събитието. На зрителите им харесваше, но ако станеше нещо лошо, всичко можеше да бъде прекратено.
Снимки: Любомир Асенов
