Канадският журналист Кристиян Тротора е един от онези мохикани във Формула 1, които могат както да ви респектират с присъствието си и познанията си за онова което се случва в момента в падока, така и да ви разкрият светът на Гран при, такъв какъвто е бил преди години – романтичен и наистина опасен.
През годините така се случваше, че често стояхме в близост един до друг в пресцентровете на различните писти, сприятелихме се.
В Монако тази година обаче му предложих да направим едно същинско интервю за нашето списание, защото поводите бяха много. За първи път от години Гран при на Канада щеше да бъде без Жак Вилньов, а през май се навършиха точно 25 години от смъртта на баща му – Жил Вилньов.
Самият журналист пък прави този сезон 40 години във Формула 1.
Кой по-добре от мосю Тротора може да говори за тях. Човекът е личен приятел на семейството, всяко зима е на ски с тях в Швейцария, целият френско горовящ свят му сваля шапка, заради чудесните книги, които е написал и за двамата, пък и за Формула 1 изобщо.
За първи път нисичкият и много подвижен Кристиян Тротора отразява състезание във Формула 1 през далечната – 1967 г.
Беше Гран при на Южна Африка, на Килами, до Йоханесбург, на втори януари – спомня си първото си състезание канадецът. – Бях много млад и не можех добре да се ориентирам, къде да отида, къде е новогодишното парти. Но пък бяхме малко хора и някак останалите ме повлякоха. После всичко тръгна по реда си, та чак до днес.
Състезаните се печели от Педро Родригес с Купър, а шампионските брабами на Джек Брабам и Денис Хълм губят.
Ще ми се обаче да започнем с настоящето и Гран при на Канада, без Жак Вилньов:
За да ти кажа какво се променя ще се върна към времето на баща му Жил. Когато той загина през 1982 г. мнозина казаха, край този спорт умря за нас, и какво стана на следващата година имаше 30% увеличение на продадените билети – категоричен е Тротора. -Чак после постепенно интереса спадна. Сега заради Жак едва ли ще има някаква промяна. Виж, хората свикнаха през последните години, че той не е в топ отбор, че няма да спечели, но наистина бе хубаво, че той е там.
Знаеш ли кое бе много по-опасно за спорта за телевизията от отсъствието на Вилньов – ако Шумахер бе продължил да печели, това щеше да изпразни трибуните със сигурност много повече от отсъствието на Вилньов и не само в Канада.
С или без Вилньов атмосферата е хубава, до пистата се стига за 15 минути с метрото от центъра, няма задръствания, няма напрежение. Билетите са изкупени, интересът е голям. Хората се палят от големи събития и личности.
– Добре, нека поговорим за кариерата на Жак, всичко започна отлично, а после полека избледня.
– Тъжно, много тъжно. Защото той стана световен шампион, но направи много погрешни избори след това. Можеше да постигне много повече. Тантът му се похаби. Но вината си е негова, напълно, приятелствето му с Полок. (Крейг Полок бе шеф на БАР, бивш ски учител на Жак от колежанските години в Швайцария, който бе и негов личен мениджър). През първата година с БАР, изобщо първият му 3 годишен договор – ОК. Създаваше се голям отбор, много пари и т.н. Ако всичко тръгнеше, ..супер. Но после се видя, че нещата не се получават, а Жак подписа за още три години, което беше глупост. После, какво стана Полок се изпокара с всички с Рейнър, с Хонда, с Бърни, как да стане – какво да се получи. Полок, Полок, Полок – Жак смяташе, че той прави най-доброто, а не бе така. Да подпишеш за още 3 години бе голяма грешка.
Не знам, дали знаеш, но точно тогава го искаха в Рено. Бриаторе му предложи всичко, много преди Алонсо да се появи. Можеше да е поне още веднъж световен шампион. Говорих с него, с майка му, но не – Полок.
Според теб през всичките тези години в БАР успя ли да съхрани наистина шампионски качества, мнозина смятат, че се покри с патина.
Абсолютно вярно, не може толкова година да си в слаб отбор и да останеш силен пилот. При това Жак не направи и усилие да ги развие. Той не успя да постигне никакъв контакт, никаква обвързаност с механиците, никога не се интегрира в тима, както направи Шумехер.
Шуми въвлече всички във Ферари, а това е много важно.
Жак казваше „Добър ден“, после „Това е добре“, „Това не е добре“, това бе всичко. В Уилямс нещата бяха други, защото те бяха много силен отбор. Тимът си беше изграден всички си бяха по местата и на нужното ниво. Отиваше караше, кратък брифинг и те си знаеха останалото. Жалко, наисна жалко… Финансово, не.,.о – всичко е супер, в БАР спечели много пари, но…
А, как е сега, с детето, с музиката?
Ами твърди, че е много щастлив, с бебето с музиката, OK. Но той е пилот и за съжаление е един похабен талант. На мен ми казва, че е щастлив и това е, но все си мисля, че иска да се състезава. Виж един Култард, какво направи в Барселона (Дейвид изпревери дузина пилоти преди да отпадне) това чувство не се губи никога, ако имаш кола тръгваш и се бориш. Видя се каква работа може да свърши.
А, Жак бе загубил и мотивация, защото дълго нямаше кола на подобно ниво и започна да говори, да се конфронтира с Михаел, с Бърни.
Да, за нас беше отлично, казваше нещо различно, но за него…. Ако всички бяха като Райконне (подсвирва иронично с уста и маха с ръце за да покаже, че бизнесът отиваше на кино)
Сега, Льо Ман?
Да, това ще е малка утеха, но не знам не мога да ти кажа. За последно се виждахме дълго зимата и говорихме. Наистина твърди, че е добре, че се чувства отлично, но колко ще продължи това никой не знам. При всички случай той винаги е имал много по-разностранни интересни от повечето пилоти във Формула 1. Обича музиката, компютрите, но все пак той е пилот и това е в кръвта му.
Така както беше и при баща му.
Не..е, много е различно, двамата са много, много различни.
Жил беше един природен талант, Жак е един професионлено изграден талант. Жак е компютър, точен и пресметлив Жил не бе калкулатор, напротив. Особено в началото той изобщо не мислеше за титлата или нещо подобно. Той искаше да печели състезания.
Като това в Монако през 1981 г. помниш ли го (Жил изпревари Алън Джонс на стартовата права в едно от малкото състезания, които в онези години българска талевизия предаваше)
– Разбира се, че го помня. Тогава бях в онези малки гаражи на Ферари и беше невероятно. Точно тогава някъде през 1981 г. Жил реши напълно да се се концентрира и да се бори за титлата и тогава знаете какво стана.
Жил беше като Монтоя днес, но бе още по-бърз и бе много по-коректен.
Но бе съсипан от онова, което Пирони направи на Имола (прочутото състезание през 1982 г. на което Дидие изпреварва съотборника си във Ферари Жил, който до последно мисли, че французинът се шегува). Той не можеше да спи, не говореше и отидохме на Золдер(в квалификацията Жил загива като закача гумата на прибиращия се Йохен Мас в стремежа да победи времето на Пирони). Двамата бяха приятели. В онези години беше друго, бяха компания, френско говорящите. Семействата ни бяха приятели и изведнъж всичко се срина. Но тогава се случи и нещо друго – и Пирони се срина.
Той чудесно знаеше какво е направил. Беше чисто психологически. Той знаеше, че е предал един приятел,още преди това Жил трябваше да му кумува, но не бе поканен изобщо на сватбата. Но всъщност в онзи ден и кариера на Пирони приключи, не на Хокенхайм през август, като катастрофира. Тогава, на Золдер и той рухна.
Спомняш си предполагам всичко от онзи трагичен 8 май 1982 г.
Разбира се, бях в пресцентъра както и днес и предавах за канадското радио, тогава телевизията още не показваше всичко пряко. Почти веднага разбрах какво става, но не посмях да го изкажа. После отидох при Ферари, тогава нямаше пресаташета и те ми казаха просто: „Много е тежко, много тежко“. Беше трагедия. Тогава работех за много канадски медии и нямах време дори да се замисля. Сутринта бяхме закусвали заедно. Добре, че Джоан и децата – Жак и Мелани ги нямаше.
Каза, че Жак и Жил всъщност са много различни, до колко.
Абсолютно. Има всъщност само едно нещо, което ги обединява – твърдостта, решимостта, кокато тръгнат след целта. И двамата са крайно неотстъпчиви и преследват целта до край. Това е, във всичко друго са различни.
Жил просто обожаваше всичко, което има двигател. Научи се да кара хеликоптер за 14 дни имаше уникален усет към пръзгането. Дълго време беше карал моторни шейни и бе невероятен.
Лотки, самолети, всичко което имаше мотор му се отдаваше.
Зимните ралита му бяха любими.
Жак е друг тип, но също е спортист. Не знам дали знаеш, но той има отлични постижения като скиор. Дълги години от малък го тренираше Стив Подпорски, не зная дали го помниш, нашия шампион по ски. Можеше да бие много състезатели със своя методичен маниер.
При Жил всичко беше много по-очевидно, ярко, макар че всъщност Жак постигна повече успехи, но сега пее, това е.
Благодаря на Кристиян за разговора ни и започваме да гледаме заедно квалификацията в събота на състезанието с номер над 400 на което той присъства и коментира за френско говорящ Квебек.
