Снимки: Guliver Photos/Rex Features, Getty Images Shell, Hoch Zwei – Vodafone МcLaren Mercedes
Двете победи на Люис Хамилтън в Америка направиха еуфорията около него пълна. Младият пилот вече е сраняван с легенди като Аертон Сена и голфиста Тайгър Уудс. 22-годишният англичанин наистина вече е световна звезда и целият му път и живот са обект на огромно внимание.
Фотографи обградиха не само родната му къща в малкото английско градче Стивънейдж, но и къщата на семейството му в Гренада на Карибите. Сlub F1 специално потърси и закупи екслузивни снимки от най-голяма независима фотографска агенция за този материал.
Оказва се, че животът на момчето, което днес живее в истинска мечта, съвсем не е бил осеян само с рози. Напротив, Люис е преживял най-лошото за едно дете – развода на родителите си, местенето от единия при другия и от град на град.
Всъщност връщайки се назад, стигаме до богата, изпъстрена с превратности семейна история. Тя тръгва от хълмове с ураганни ветрове на хиляди мили от Англия и е пълна със семейни раздели и финансови затруднения.
Началото й е поставено на един от карибските острови.
Бащата на настоящия пилот от Формула 1 Антъни Хамилтън е роден във Великобритания. Но неговите родители са имигранти от Гренада, които през 1955 г. пристигат и се установяват в западен Лондон. След това се местят в градчето Стивънейдж, Хъртфордшир.
Като млад Антъни среща и малко след това се жени за Кармен Ларбалестър. Двамата решават да кръстят сина си на американския атлет Карл Люис, който в онези години е ненадминат.
Само след няколко месеца обаче бракът им започва да се разпада, а след известно време родителите на Люис се разделят окончателно. Антъни си тръгва от семейното жилище. Там малко по-късно се настанява новият приятел на Кармен – Реймънд Локхарт.
Люис остава да живее при майка си в последната от цяла редица еднакви къщи (типична британска архитектура).
Когато е около 5-годишен, съседи и приятели от неговата улица Пеъртри Уей забелязват любовта на момчето към колите. Тогава Люис не знае, но състезанията от край време са голяма страст в семейството на баща му. Понастоящем дядото на Люис – Дейвидсън Хамилтън – е 77-годишен, върнал се е да работи като автобусен шофьор в Гранд Рой, родното му рибарско село в Гренада и съвсем не е известен със светкавичната си скорост. Дори допуска на шега младите му пътници да го наричат “тежка гемия”. В разцвета на силите си обаче, чичо Дейв, както го наричат, е познат като най-бързия шофьор на западното крайбрежие.
500-те жители на Гранд Рой все още говорят за най-известния му пробег още преди да тръгне за Англия:
– Веднъж за пет минути измина разстояние от три мили (почти пет километра – б.р.) между Гранд Рой и полицейския участък в Гуяве, следващият град на крайбрежието – разказва днес съдебният пристав и близък приятел на семейството Елвис Глен. – Това бе през 50-те, когато Дейвидсън имаше огромен мотоциклет BSA. Пътищата бяха много по-лоши, отколкото са сега. Той просто обожаваше да кара бързо. Хората винаги му се чудеха, притесняваха се, че може да намери смъртта си. Но нищо такова не се случи, той никога не претърпя дори малък инцидент.
Дейвидсън Хамилтън обаче трябвало да внимава за карането си, след като бил хванат от полицай, скрит в храстите, с превишена скорост на път за Фолкстоун през 1955 г.
– Бях станал известен като най-бързия мъж на две колела в Гренада – разказва Дейвидсън. – Взех си шофьорския изпит през 1947 г. и си купих мотоциклет. Изривах пътищата, но никога не съм имал злополука. Хората казваха: “Внимавай, Дейвидсън е излязъл”.
Г-н Глен има интересна теория по въпроса. Според него както шерпите се аклиматизират към огромната надморска височина, в гренадската кръв има нещо, което тегли към скоростта и Формула 1.
– Повечето пътища са много стръмни и момчетата все още карат бързо, но е рядкост да чуеш за инциденти – обяснява той.
Страстта на Люис към високите скорости се развива реално, когато е на 8 години и започва да се състезава с картинг. В рамките на следващите четири години вече е подписал договор с Макларън, но две години по-късно преживява огромна промяна – майка му и г-н Локхарт обявяват, че ще се местят от Стивънейдж в Лондон, където искат да се оженят и да се установяват. Люис избира да остане в Стивънейдж и се мести при баща си, втората си майка Линда и заварения си брат Никълас, който тогава е на 15 години.
Щастливо решение – Антъни Хамилтън, сега мениджър, съветник и собственик на успешна компютърна компания, оценява таланта на сина си и се старае да прави всичко необходимо, за да го подкрепи. Кара го по състезания из страната и чужбина. В един период работи на три места, за да финансира тепърва развиващата се кариера на сина си. Включително слага знаци на имоти за продажба, за което взима по едва 15 паунда.
Но не само финансовите бариери затрудняват положението. Люис си спомня, че единственото друго черно лице, което е виждал по време на цялата си кариера, е това на собствения му баща.
Малкият Хамилтън е без възможностите, които предоставят парите или частното образование, но има привилегията да притежава талант и предан баща.
Той често приписва на Антъни заслугата за своя успех и посвети първата си победа в канадската Гран при именно на него. Люис говори честно за това как доведеният му брат, който е болен от церебрална парализа, му помага да запази перспективата в живота. А когато казва “родителите ми”, има предвид Антъни и Линда.
Люис рядко говори за истинската си майка публично, което пък води до спекулации за разрив в семейството.
Сега тя живее в Санди, Бедс, но категорично отказва всякакви интервюта. Дори не присъства на дебютното състезание на сина си в Австралия тази година. Като причина изтъкна, че не може да си позволи разноските по пътуване до Австралия. Вместо това безуспешно се опита да спечели билет за състезанието от игра на местна радиостанция.
Някои приятели казват, че г-жа Локхарт, която работи като секретарка, е добра майка, която се е преместила обратно в Стивънейдж след две години, за да бъде близо до Люис. Лилиан Стрейндж, бивш кмет на Стивънейдж и съсед, сподели на страниците на британската преса тези дни:
– Люис наистина й липсваше. Дори в Лондон, тя чувстваше че е много далеч от него. Когато Люис беше в гимназията, разделяше времето си между домовете на родителите си и можеше често да го видиш тук.
Когато обаче през 2001 г. майка му и съпругът й пак се местят, този път в Лечуърт, само на шест мили от Стивънейдж, местните казват, че рядко са го виждали там.
– Те бяха тук повече от три години, а аз изобщо не съм го виждал – заяви съсед на семейството пред телевизионните камери. – Това, което можеше да се чуе, бяха някои наистина сериозни, шумни скандали между нея и Антъни, а Рей стоеше по средата. Тя имаше доста лош темперамент.
Въпреки това Кармен настоява, че връзката й със сина й е много силна, заявявайки:
– Люис има състезателен живот, когато е с баща си и нормален живот, когато дойде тук. Излизаме да хапнем навън или пък на боулинг. Аз съм най-големият му почитател.
Найджъл Форестър, втори братовчед на Люис, има известно съмнение откъде точно произтича семейната страст към високите скорости. Той е учител и казва, че след урагана от 1955 г., който събаря повечето мускатови дървета на острова, много от фермерите не си дават труд да ги засадят отново, защото отнема прекалено много време, докато израснат.
– Много от тях продадоха имотите си и напуснаха, но моят дядо – брат на Дейвидсън – не се предаде – разказва Найджъл. – Той остана и засади нови дървета, възползвайки се от възможността да купи земята на хората, които искаха да продават. Справи се доста добре. Не знам дали моторните спортове са ни в кръвта, но в семейство Хамилтън притежава решителност и упоритост. Те винаги се опитват да достигнат най-високото ниво.
Очевидно е, че в корените и пътя на Хамилтън има много интересни нетипични факти и събития, но очевидно е, че момчето е родено за пилот от Формула 1. Устойчивостта му е невероятна, но предизвикателствата тепърва предстоят. Пресата го превърна в идол, той вече не може да излезе спокойно от дома си. Предложенията за рекламни договори валят, данъците са големи и Люис вече заговори за преместване в Монако и т.н.
Дали изкушенията и напреженията през следващите месеци няма да го отклонят от градения с години път.
