Club S1 Форуми: Бари Шийн 11 септември 1950 г. – 10 март 2003 г. - Club S1 Форуми

Преход към съдържанието

Стр. 1 от 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

Бари Шийн 11 септември 1950 г. – 10 март 2003 г. Rate Topic: -----

#1 Потребителят е офлайн   Por Fuera Икона

  • Млад талант
  • РипванеРипванеРипване
  • Група: Потребители
  • Мнения: 120
  • Регистриран: 27-May 17
  • Отбор:Без отбор

Posted 12 September 2018 - 12:51


https://cdn.dukevideo.com/images/productimages/1/N52.jpg


Вчера измина поредната година от рождението на Бари Шийн.
Ако беше жив Шийн щеше да навърши 68 години. Но той остава жив образ за много
хора от неговото поколение, а и не само.

Може би първата суперзвезда в мотоциклетния спорт лондонското „кокни" момче остава бурна следа след себе си, вкарвайки в света на MotoGP секс, наркотици и рокендрол.


В онези години той си съперничи достойно с най-големия бохем сред футболистите Джордж Бест, който също има не по-малко бурен живот, като прекъсва преждевременно земния си път, най-вече заради злоупотребата с алкохол.

Заклет пушач, Шийн умира от рак на 52 годишна възраст, в Австралия, където се е преместил.

Но всичко по реда си....

Дълго време рекордите му остават непокътнати  в историята на британския мотоциклетен спорт.

Той има дълга кариера, продължила цели 14 години, от 1970 до 1984, като през това време печели титлите във Формула 750 със Сузуки, през 1973г. , както и тези в клас 500 кубика през 1976 и 1977 г. Едва през 2015 г. в клас
Мото3 Дани Кент печели нова титла за британски пилот. А победата му в ГП на Швеция на Андерсторп през 1981 г. си
остава дълго време последната за британски пилот, преди тази на Кал Кръчлоу
през 2016 г. в Чехия.



Бари Шийн открива порока на пушенето още от детството си, като започва още на 9 годишна възраст, въпреки
че страда от хронична астма. Любимата му марка са много тежките френски цигари Gauloise. Той е известен с
това, че дори пробива дупка в шлема си, за да пуши на стартовата решетка преди състезание.

След тежката катастрофа в Дайтона, когато той чупи крака си, шест ребра, има травми в гърба, китката и ключицата му, първата му работа, след като е в кондиция е да поиска от медицинската сестра да му намери един фас.

Шийн има и далеч по-лоши пороци, като употребата на кокаин.

Друг състезател от онова време, Марко Лукинели, който също печели световната титла изпада в плен на „дяволския пърхот", като последиците са дори по-сериозни.

Средата на Шийн също допринася за вредните му навици. Той е близък приятел с Джордж Харисън от Бийтълс, кара Ролс Ройс с табела B57, а жените са другата му голяма страст извън моторните спортове.

Както обяснява неговият близък приятел Стив Периш Шийн не се свени да преследва омъжени жени и да ги добавя към многобройните си завоевания.

Той загубва девствеността си на маса в криптата на църква, а според собствените му думи „щастието е в тясната п....а". Шийн не си губи времето по време на рехабилитация след тежка контузия. Целта му през това време е да легне с колкото се може повече жени. Той е известен и със случая, когато на паркинга на лондонската Кингс Роуд иска от жената която стои на бариерата да си покаже циците, за да и` плати.


Като дете Шийн показва и други таланти. Той се изявява в Кралската опера като  ученик. Неговата склонност към сбивания на Трафалгар Скуеър му носят ролята на хулиган в „Тоска", пиеса на Джакомо Пучини за убийство, изтезания и самоубийство.


Бари Шийн си остава бунтар и на пистата. В дебюта си в клас 125 кубика през 1971 г. той опожарява тоалетните на финландската писта Иматра, понеже били „отвратителни"

Но неговата по-голяма загриженост е за състоянието на самите писти. Шийн е един от първите елитни състезатели, които обръщат гръб на състезанията на Остров Ман.
„Състезанието ТТ не ме плаши по никакъв начин, просто не виждам смисъл да се състезаваш с
часовника в пикливия дъжд. ТТ не е доказателство за нищо, освен за това колко добре познаваш трасето".

Шийн обръща внимание и на безопасността на други трасета.

За контузите му ще стане дума по-натам в текста, но той наистина кара в смъртоносна ера. Механикът на Шийн, Мартин Огбърн, си води статистика за смъртните случаи в тима на Сузуки Великобритания от 1969 до 1988
година. Крайният резултат е 62-ма загинали. Това прави по 6 фатални инцидента на година, а всеки пилот катастрофира най-малко по 3 пъти в сезона.

Веднъж, по време на тренировъчна сесия в Швеция Шийн спира, за да извади езика на падналия му съперник Джон Уилямс, като по този начин му спасява живота.

През 1977 г. на старата модификация на трасето Спа-Франкоршамп той побеждава в най-бързата гран при провеждана някога. Неговата средна скорост е 135.7 мили в час или над 217 километра в час, карайки между дървета и къщи на борда на темпераментен 500 кубиков двутактов мотор, който като нищо можел да го изхвърли
в околния пейзаж.

Друг механик, Мартин Брукман казва за него: „Винаги съм смятал, че неговата смелост надхвърля способностите му. Той беше смело малко копеле и винаги искаше да печели".

Това потвърждава и добрият му приятел Стив Периш. „Бари трябваше да намрази хората, за да ги победи. Нямаше много хора в падока с които той се имаше, единствено такива бяха по-бавните от него. С всеки по-бърз щеше
да направи всичко, за да го вбеси. Например да им заеме паркомястото, да влезе в техния гараж. Бари беше просто обсебен да побеждава до края на кариерата си"

Шийн не е благосклонен и към приятеля си Периш. До Британската ГП през 1977 г. Шийн вече си е осигурил титлата. След като е отпаднал заради повреда в мотора той гледа от питуола как приятелят му се е насочил към победата. С периферното си зрение Периш вижда как Шийн се е навел от питуола с табелка за съобщения която гласи „Дай газ чекиджийо". Периш се разколебава и катастрофира.



Някъде по онова време се заражда и съперничеството на Шийн с Кени Робъртс- старши.

Когато Робъртс кара на Спа за първи път той си спомня: „Исусе, бях изплашен до смърт. Не знаех накъде се насочвам и не виждах нищо. Състезавах се с Шийн, мислейки си, че това е толкова глупаво. Изведнъж изгубих идеалната линия, излязох от трасето и се насочих към стената със 150 мили в час. Успях да се върна в правата линия, погледнах назад, а очите на Шийн бяха толкова големи".


Епична остава битката на Шийн с Робъртс на Силвърстоун през 1979 г.

https://www.youtube....h?v=vhg8MdMzCy4

По време на състезанието, когато Шийн задминава своя съперник със 180 мили в час той прави знака на победата, с два вдигнати V образно пръста. В крайна сметка Шийн губи състезанието с разлика от само 3 стотни, но неговият жест затвърждава репутацията му.


През март 1975 г. идва първата тежка катастрофа за Шийн. Той тества за Дайтона 200, когато с неговото Сузуки XR11 750 претърпява катастрофа със 175 мили в час. Шийн чупи бедрена кост, няколко ребра и няколко прешлена в инцидента, като има и травма в рамото, като хирурзите поставят и 18 инчов щифт в крака му, а седем седмици
по-късно той се състезава отново!

По това време екип на телевизия Thame е във Флорида, за да заснеме филм за него.

Седем години по-късно през 1982 г. Шийн тества за Британската ГП на Силвърстоун, когато се сблъсква с падналата машина на състезателя от 250 кубика Патрик Айгоа със 160 мили в час, на шеста предавка,на излизане от Аби Кърв, където няма добра видимост и няма развети знамена, които да го предупредят за падналия мотор.
И двата му крака, както и китката са раздробени. И двамата с Айгоа свършват в съседни легла в болницата. Този път има още повече метални пластинии 27 винта в тялото на Шийн.
Кени Робъртс, един от първите на мястото на инцидента описва видяното като „самолетна катастрофа".
Въпреки това Шийн остава в болница 23 дена, а след това отново се завръща, като пак се качва на подиума през последния си сезон 1984 година. След този случай той е наречен „бионичен" , от термина бионика, за намиране в природата на средства (твари, насекоми, цветя) за изучаване и дизайн на инженерни системи и модерни технологии.

Скоростта на възстановяването му беше феноменална", припомня си Периш. „И ще ви кажа защо. Защото той искаше да превърне и това в състезание.  Да бъде по-бърз във възстановяването от всеки
друг".

Шийн е буреносен. Той почти печели титлата в 125 кубика от първия си опит, а две години по-късно Сузуки го ангажира в 500 и 750 кубика. В първата си година като заводски пилот той печели титлата във Формула 750, на борда на XR11, с който ще претърпи първата си тежка контузия две години след това.

По-важно е новото Сузуки RG500. За късмет на Шийн той се озовава при японците точно когато
се появява този модел, с така наречения square-four двигател, с който печели 50 победи в гран при и пет
световни титли.

Шийн работи здраво, за да развие първоначално проблематичната машина, бърза, но неповратлива двутактова машина, която ще сложи край на дългото царуване на четири тактовите мотори.

Първият двигател на RG който изпробвах в края на 1973 г. започваше
от 9 хиляди оборота. Под тази граница не ставаше нищо и като казвам нищо имам
предвид точно това. За да го изкараш от падока трябваше да го изстреляш с 10
хиляди оборота.; Казах им ( на механиците) , че само си губим времето, докато не разпределят мощността
по-добре, но те ми казаха „Бари-сан той има 105 конски сили!"

„Бях достатъчно глупав, за да кажа на хората от Сузуки, че ще отида в Япония в края на 74-та година и ще остана там докато двигателят не бъде променен. Бях там пет седмици, най-дългият период в моя живот когато съм
се чувствал като затворник, кошмар, но моторът се оказа добър".

Шийн носи първата победа за модела през Юни следващата година в ГП на Асен и доминира в шампионата за 500 кубикови мотори през 1976 и 1977 година.

През 1976 г. той печели титлата три състезания преди края и заминава на почивка, като въобще не се явява на последните състезания.

След това обаче се появява споменатият вече Кени Робъртс-старши, който печели три последователни титли през 1978, 1979 и  1980 г.

Няма съмнение че Робъртс е по-добрият ездач, със своите умения донесени от Америка на трасета
без асфалтово покритие и с малко сцепление.
Техниката му при излизане от завоите, способността му да задържи дросела
отворен докато задната гума търси сцепление идва твърде много за европейците.

Робъртс скромничи: „Нямаше кой знае каква разлика между нас. Аз използвах повече дросела, с
по-малко инерция от него на завоите".

И развитието на Сузуки RG500 отива в грешна посока за 1978 г. , но и самият Шийн допуска
някои грешки, както Робъртс си спомня.

„В първото състезание за 1978 г. той ми каза, че трябва да използвам грапава нарязана предна гума като него, защото по трасета често има мръсотия и така ще се чувствам по-комфортно. Аз си казах „глупости, няма как да
ме бие с такава предна гума". Той (Шийн) не беше свикнал да кара със сликове отпред , което се оказа недостатък за него".

Когато има ден обаче Шийн може да победи всеки. Той обаче има грешната представа, че е гений що се отнася до настройката на моторите.

Стив Периш си спомня: „Той действително беше отличен механик, но неговата сила беше самоувереността му, не способностите да настройва мотора. На Силвърстоун (1979 г.) механиците му казаха това което иска да чуе и той буквално взе всичко от мотора. Имаше толкова голяма самоувереност в себе си и това което върши. Бари имаше невероятната способност да накара всички около него да работят за каузата му. Той беше много добър в това да получава каквото иска и използваше своята интелигентност. Говореше на френски с хората от Мишлен и на италиански с тези от Брембо.
Той събираше най-добрите около себе си. Негова тайна беше в подготовката. На мотора той караше невероятно плавно при всякакви условия, което се дължи на неговата подготовка и интелигентност. Въпреки контузиите които получи той беше всичко друго, но не и пилот който катастрофира често. Той обичаше и
психологическите игри". (За това стана въпрос по-горе в текста)

Няколко месеца по-късно, в края на 1979 г. Шийн прави една от малкото си необмислени постъпки, които обаче му костват много.

Той се поддава на егото си и без да има план Б напуска Сузуки, след неуспешни преговори за продължаване на неговия контракт.

Тук, лично аз ще си позволя да отворя една скоба. За мен Шийн в много отношения прилича на Макс Биаджи, с когото се познават лично и който както знаете е мой любимец.

И двамата са женкари, и двамата имат много плавен стил на пилотиране, умеят добре да подбират екипа си, интелигентни са, макар и не винаги да са постигали желаните резултати.

И Биаджи, подобно на Шийн, не прецени добре нещата в края на 2005 г. и се скара жестоко с шефовете на Хонда, което в крайна сметка му затвори вратите за МотоГП.


Да се върна на БариШийн. През 1980 г. той кара много неконкурентоспособна серийна Ямаха, а за
следващата година със заводска Ямаха той се сблъсква с процеса по развитието на мотоциклета.

Докато Ямаха страда, пилотите на Сузуки Франко Унчини и Лукинели печелят титлите през 1981 и 1982 година на борда на добре познатия модел

Стив Периш продължава разказа си: „Ако Бари беше останал в Сузуки можеше да спечели титлата още два пъти, защото беше по-добър пилот от Лукинели и Унчини". Всъщност, Шийн можеше и да спечели титлата с Ямаха, ако не
беше една катастрофа на Силвърстоун през 1982 г. На него му беше дадена последната заводска спецификация 0W61 V4 за домашното му гран при и се движи с рекордно за трасето темпо, когато съдбата се намесва. (споменатата по-горе катастрофа)

Периш допълва: „ И двамата бяхме на мнение, че може да стане шампион, няма съмнение. Той наваксваше спрямо
другите пилоти, накара механиците да орежат рамата му, като така се промени геометрията на мотора и той беше дяволски бърз".
Бари казва, че промените са преобразили мотора, но за съжаление никоганяма да узнаем дали е бил прав"

Опасявайки се, че неговите контузии биха го върнали назад от Ямаха освобождават Шийн в края на 1982 г. Той се връща в Сузуки, но те вече са в залеза на своята слава.

Той постига своя финален подиум на Киалами в Южна Африка през 1984 г. , в състезание в което изостава първоначално назад в коварни условия на влажна писта.

Бари Шийн има око и за таланта на останалите. Шийн е особено впечатлен от един млад ездач и пише писмо до Мицуо Ито, победител в ТТ, който превръща Сузуки в топ отбор, като изисква бърз отговор от Ито. Шийн му пише: „Имам пълната увереност в неговите способности да стане голям боец в 500 кубика. Негово име е Майкъл Дуън, той е на 22 години" ( По това време Шийн вече се е преместил да живее в Австралия, където умира).

Седем години по-късно Майкъл ще стане известен просто като Мик и ще спечели първата от петте си последователни световни титли, като цялата му кариера в МотоГП преминава в Хонда.


https://ichef.bbci.co.uk/onesport/cps/480/mcs/media/images/69558000/jpg/_69558204_69558203.jpg

This post has been edited by Por Fuera: 12 September 2018 - 13:18

1

Препоръчваме ви:

Share this topic:


Стр. 1 от 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic



1 User(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users